вторник, 12 юли 2011 г.

Защо няма оферти за китайски ресторанти?

Сделка на деня:
„Пиле в сладко-кисел сос с 50 % отстъпка”;
„Вземи 6 пролетни ролца, а плати само 3”;
„Вечеря в китайски ресторант за 15 лв., вместо за 30 лв.”;
Да, ама не.
Вече не ни стига косата, за да успеем да оползотворим всички ваучери за фризьори. Ежедневно козметици се опитват да ни смъкнат по няколко кожи. Оферти за суши има през ден.
А какво стана с добрата стара китайска кухня? Има ли оферти за китайска храна?
Цъ. („Не” на китайски – превод според автора)
Снимка: Suat Eman
























Какъв, най-вероятно, е проблемът:
Комуникация, комуникация, комуникация.
Бърза справка в интернет пространството показа, че собствениците на китайски ресторанти са… ами китайци. Кухнята е адаптирана към българския вкус, тук-там се мярка по някое и друго българско сервитьорче, но ръководните позиции си остават запазени за китайците. 
С други думи казано:
От сайт за групово пазаруване решават, че искат да пуснат оферта за китайска храна. Дотук – добре. Стъпка 1 е чуване по телефона. Тези, които са си поръчвали китайско за вкъщи по телефона знаят какво е да стоиш на нокти, докато дойде поръчката. „Дали се разбрахме?”, „Какво ли ще ми донесат този път?” и пр..
Ако представителят на сайта има късмет, телефона ще вдигне някой българин. Не че много може да му помогне, ако не е управител, но поне ще може да съдейства в осъществяването на комуникация. И евентуално ще се стигне до среща, което е Стъпка 2.
Срещата е сделка, сготвена наполовина. Ръкомахането пък е мощен инструмент. Само трябва да се внимава с жестовете, защото нали знаете, че в едни страни значат едно, а в други – друго. За да се стигне до някакво договаряне, трябва да се вземе решение от ръководен кадър. Който, в конкретния случай, е китаец с божествени кулинарни умения и изключително слаб български език (или поне така казва).
От Стъпка 3 всички са щастливи. Би се получило нещо като Made in China и Happy End в едно. До редакционното приключване на броя няма постъпили данни за достигане до Стъпка 3.  

Равносметка:
Имаше оферти за турски, индийски, арменски, мексикански, италиански и испански ресторанти, за суши и за заведения с автентична българска кухня.
А за китайски ресторанти?
Цъ.


8 коментара:

  1. От друга страна, това е много удобен метод за справяне с досадни продавачи и недоволни, капризни и обстоятелствени клиенти- НЕ РАЗБИРА, ЦЪ!

    ОтговорИзтриване
  2. Безспорно е удобно. Но не е търговско. Който иска да има добри отновения с клиентите си, а и с потенциалните такива, трябва да разбира. Иначе няма сделка. ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Цъ, няма, докато не ни потекат отново лигите за пролетни ролца :)...и те го знаят!

    ОтговорИзтриване
  4. So true, so true :)
    Вече виждам заглавията по вестниците:
    "Недоволни клиенти, омилостивени с пролетни ролца", "Силата на пролетното ролце" или "Как да спечелим човека отсреща: Пролетното ролце" :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления, слабата комуникация е точният проблем за излъчването на такава сделка. Друг проблем е и по-малкият мардж, на който работи китайската кухня (големи порции за сравнително малко пари)

    ОтговорИзтриване
  6. Звучиш като човек, който също е пробвал да направи оферта с братята китайци ;-)

    ОтговорИзтриване
  7. Вече има и за китайскииии! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Една от най-хубавите новини от света на големите отстъпки :)))
    Дочакахме. Сега е време за славно похапване ;-)
    Поздравления за този, който е направил офертата! :)

    ОтговорИзтриване