Бъди добър клиент

В продължение на вече 3 месеца кога прецизно, кога – не, се прицелвам я в сайтовете за групово пазаруване, я в търговците, които пускат оферти. В името на справедливостта дойде време да вдигна дийлхънтърския си мерник и да го насоча към клиентите. Те нали винаги са прави? Е, това ги прави по-лесни мишени.

Клиентът – начин на употреба

Клиентите са странни човеци. И един с един няма еднакъв. За да можеш да му влезеш под кожата, трябва да си малко психолог и много търговец. Един клиент ще иска да му се обърне повече внимание, друг – да се наслади на уединението си. Едни ще питат защо им се бави поръчката, други ще негодуват, че ги пришпорвате в избора им и какво-ще-стане-ако-това-не-е-онова-което-всъщност-искам. Секунда невнимание с клиент и цял живот уволнен. (силно преувеличено твърдение – забележка от и към автора)

Работата с клиенти определено не е за всеки. Създаването на редовни клиенти пък вече си е изкуство. И тук вече се завръщаме към темата за груповото пазаруване (в случай, че сте се зачудили защо не се споменава толкова често, колкото в предишни публикации).

Клиентът с ваучер в ръка

Идеята на сайтовете за групово пазаруване е о, изненада! да се привличат клиенти. Но не е само това. Това не са потенциални клиенти. Не са целеви групи. В конкретния случай става дума за реални клиенти. От плът и кръв. Застанали за първи път на прага на нечий бизнес с разпечатана хартийка в ръка. 

От тук произтичат няколко сценария*:

• Приказен. Подава с трепереща ръка ваучера. Усмихнато момиче насреща го взима, предлага нещо разхладително/сгряващо за пиене и подхваща лек и неангажиращ разговор, който може да прекъсне всеки един момент, ако се наложи. Клиентът плахо пристъпва, но постепенно се отпуска. Лека усмивка започва да огрява лицето му. За първи път е на това място, а вече толкова му харесва. Дали да не доведе другия път и приятели, пита се. Момичето, сякаш чува мислите му, се усмихва по-широко и като че ли леко кимва. Да, мисли си клиентът, определено ще дойда пак тук. И приятели ще доведа.
• Хорър. Подава смачкания почти на топка ваучер. Усмихнато момиче насреща го взима, предлага нещо разхладително/сгряващо за пиене и подхваща лек и неангажиращ разговор, който… рязко бива прекъснат от клиента. Тая па, мисли си, за к’ва се има, че и ме заговаря. Клиентът влиза с кални обувки, прави няколко безцелни обиколки, сяда на стол и вдига краката си на друг. Зла усмивка започва да се прокрадва на лицето му. Аз не мога ли да гепя нещо, докато оная, дето ме заговаряше, не гледа. Така и така за пръв и последен път стъпвам тук.
• Мъфински. Подава напарфюмирания ваучер. Усмихнато момиче насреща го взима, предлага нещо разхладително/сгряващо за пиене и подхваща лек и неангажиращ разговор, който… веднага бива превзет от клиента и се превръща в монолог, достоен за час при психоаналитик. Клиентът се настанява като у дома си и започва да се разпорежда. Това – да. Това – не. Ти акъл имаш ли бе, момиченце, как я виждаш тая работа? Момичето се опитва да прочете мислите на клиента, но е затруднено от противоречащите желанията, изстрелвани с главозамайваща скорост. Мхм. Хубаво местенце. Сигурно няма да се върна. Или ще се върна. Оххх. Много тежък ден. Ей, момиче, я ми го подай еееей онова там.
• Теория на конспирацията. Тръгва да подава ваучера, в последния момент размисля и го дръпва. Със свъсени вежди го подава наново. Усмихнато момиче насреща го взима, предлага нещо разхладително/сгряващо за пиене и подхваща лек и неангажиращ разговор, който… очевидно смущава клиента. Тука има нещо гнило. Сигурен бях, че така ще стане. Знам си да не се доверявам и да си купувам от Интернет. Това момиче нещо се опитва да ми приспи вниманието с тия приказки. Ще я видим тази работа. Клиентът сяда. После рязко става, казва едно „ахааааа” и се мести в противоположна посока. Няма да им се дам така лесно. Момичето се старае да си свърши работата, но дори и опитът с четене на мисли на помага. Ама Вие, много да ме извинявате, убедена ли сте, че това не ми е включено във ваучера. Щото аз четох и пишеше, че е включено. Не, ли? Я да погледнем на хартийката, ако Ви е удобно. Наистина не пише. А го прочетох някъде. Вие съвсем сигурна ли сте, че това е моята хартийка? Изражението на лицето на клиента е смесица между съмнение, недоверие и примирение. Тръгва си. Ще пазарувам от Интернет ли? Ни-ко-га по-ве-че!

Бъди добър клиент

Не се иска много. Ако си над 7 годишна възраст, би трябвало да ти идва отвътре.

Че сектор обслужване на прекалено много места е под всякаква критика, спор няма. Че нито реклама, ни маркетингови стратегии, нито ваучери ще помогнат там – също.

С двустранно кофти отношение, обаче, нещата няма да се оправят. Така че – бъди добър клиент. Ти държиш парите, ти определяш правилата. Поощрявай доброто обслужване, ако се наложи – санкционирай лошото. Търси си правата, но не злоупотребявай с тях. Най-важното – съобразявай се. С хората, които те обслужват, но най-вече – с другите клиенти.

*Сценариите не са художествена измислица. Хората, които се подвизават в тях са събирателен образ на клиенти, с които имах удоволствието (или не) да работя, да наблюдавам или да бъда в компанията им. (бел. А)

Агрегаторите

В началото бе Груповото Пазаруване. После дойде Хаосът.

Помниш ли как ентусиазирано се абонира за всичките 5 сайта за групово пазаруване? Сподели мейла си и нетърпеливо зачака следващите сделки на деня. Едните предлагаха хапване на много добра цена. Други – масажче, нещо. Трети пък бяха избрали да те изкушат с разкрасителна процедура. И така.

После сайтовете започнаха да пускат повече оферти. Едни предлагаха хапване, масаж, разкрасителна процедура. Други – масаж + разкрасителна процедура и допълнителна сделка за хапване. Трети пък бяха избрали да те изкушат с разкрасителна процедура, ресторант и масаж по избор. И така разнообразието бе продадено с (минимум) 50 % отстъпка.  

И това още не е Хаосът. Той настъпи, когато с всяка изминала седмица, а по едно време и с всеки изминал ден, броят на сайтовете за групово пазаруване растеше. И като заваляха едни оферти…

Еднообразие в многообразието

Не знам за теб, драги ми читателю, но аз вече почти не отварям мейлите с оферти. Дори и да го направя, всичко ми се струва еднакво. Чакай, чакай малко. Това не го ли гледах вчера някъде? Сглупих едно време да се абонирам за десетина сайта и сега с досада трия бюлетините, които получавам от тях. Маркирай като прочетено. Сигурни ли сте, че искате да изтриете това писмо? Ok/Cancel. Защо не се отписвам, ли? Ами ако изпусна някоя, ама наистина яка оферта?!

Агрегаторите

Те имат нелеката, но много благородна задача да събират офертите от сайтовете за групово пазаруване. На едно място. За да не се налага на такива като теб и мен да разглеждаме по 70-80 сайта на ден.

Друго удобство е, че може да се търси по категория. Ако се оглеждаш за оферта за почивните дни, само с една отметка, пред очите ти се появяват всички предложения от различните сайтове. Друга отметка и ти излизат актуалните оферти за заведения. Ако си мазохист като мен, не си играеш да отмяташ и разглеждаш всичко.

(DealHunter предупреждава: Това сериозно може да навреди на семейния ви бюджет.)

Плащания и други

Плащанията продължават да се извършват към сайта за групово пазаруване. Агрегаторите всъщност се явяват като посредник на посредника.

Където и да откриеш офертата, не си спестявай четенето на условията. Ако имаш въпроси към дадена сделка, можеш да си ги зададеш по обичайния ред. Питай търговеца, който предлага офертата или сайта, който я е пуснал. Агрегаторите също могат да ти съдействат в търсенето на определена информация. В повечето от тях можеш да оставяш въпрос или коментар под всяка оферта, а при някои има и форуми. Информирай се и споделяй. Така наистина допринасяш за качеството на предлаганата услуга (и тук далеч не става дума само за груповото пазаруване).

Тъмната страна на агрегаторите

Спокойно. Теб и мен тя не ни засяга. За нас си остават само ползите и удобствата на това всичко да ни е подредено и пред очите.

Самите сайтове за групово пазаруване, обаче, се чувстват засегнати. Не всички, а част от тях. Донякъде е разбираемо. Някои от така наречените големи сайтове за групово пазаруване (каквото и да значи големи сайтове) инвестират немалко пари в реклама. Други – не влагат и стотинка. При агрегаторите и двата типа сайтове се позиционират еднакво. Или почти еднакво. Това води и до разбираемото негодуване на първите.

В името на удобството за клиентите, май, май ще им се наложи да го преглътнат.

Търговците от друга страна (тези, които използват услугите на сайтовете за групово пазаруване), чрез агрегаторите получават още по-добра видимост за бизнеса си. Та, да считаме въпроса за решен.

Есен/Зима 2011-2012

Новото черно този сезон е да си направиш агрегатор. Сайтовете за групово пазаруване все още са актуални, но модерното е да събираш оферти.

Вече станахме свидетели на няколко бързи трансформации. Появява се нов сайт за групово пазаруване, пуска една, две, пет оферти и хоп! изведнъж се превръща в агрегатор. Разбира се, тази първа стъпка винаги може да се прескочи. Даже е препоръчително, за да не е смешно.

Само едно да се разберем отсега: престанахме да разглеждаме по 70-80 сайта, за да си изберем оферта. Много малко вероятно е да започнем да разглеждаме по 70-80 агрегатора.