Защо няма оферти за китайски ресторанти?

Сделка на деня:

„Пиле в сладко-кисел сос с 50 % отстъпка”;

„Вземи 6 пролетни ролца, а плати само 3”;

„Вечеря в китайски ресторант за 15 лв., вместо за 30 лв.”;

Да, ама не.

Вече не ни стига косата, за да успеем да оползотворим всички ваучери за фризьори. Ежедневно козметици се опитват да ни смъкнат по няколко кожи. Оферти за суши има през ден.

А какво стана с добрата стара китайска кухня? Има ли оферти за китайска храна?

Цъ. („Не” на китайски – превод според автора)

Снимка: Suat Eman

Какъв, най-вероятно, е проблемът:

Комуникация, комуникация, комуникация.

Бърза справка в интернет пространството показа, че собствениците на китайски ресторанти са… ами китайци. Кухнята е адаптирана към българския вкус, тук-там се мярка по някое и друго българско сервитьорче, но ръководните позиции си остават запазени за китайците. 

С други думи казано:

От сайт за групово пазаруване решават, че искат да пуснат оферта за китайска храна. Дотук – добре. Стъпка 1 е чуване по телефона. Тези, които са си поръчвали китайско за вкъщи по телефона знаят какво е да стоиш на нокти, докато дойде поръчката. „Дали се разбрахме?”, „Какво ли ще ми донесат този път?” и пр..

Ако представителят на сайта има късмет, телефона ще вдигне някой българин. Не че много може да му помогне, ако не е управител, но поне ще може да съдейства в осъществяването на комуникация. И евентуално ще се стигне до среща, което е Стъпка 2.

Срещата е сделка, сготвена наполовина. Ръкомахането пък е мощен инструмент. Само трябва да се внимава с жестовете, защото нали знаете, че в едни страни значат едно, а в други – друго. За да се стигне до някакво договаряне, трябва да се вземе решение от ръководен кадър. Който, в конкретния случай, е китаец с божествени кулинарни умения и изключително слаб български език (или поне така казва).

От Стъпка 3 всички са щастливи. Би се получило нещо като Made in China и Happy End в едно. До редакционното приключване на броя няма постъпили данни за достигане до Стъпка 3.  

Равносметка:

Имаше оферти за турски, индийски, арменски, мексикански, италиански и испански ресторанти, за суши и за заведения с автентична българска кухня.

А за китайски ресторанти?

Цъ.

Любов от пръв ваучер

Доброто обслужване в България съвсем спокойно може да бъде вписано в Червената книга. Заведения, козметични салони, магазини, СПА центрове, хотели, както се казва, има под път и над път. Но местенцата, на които ще се почувстваш в свои води, си остават находка. Дори да отделиш цялото си свободно време в издирване на Твоето място, пак ти трябва доза късмет, за да успееш. 

Какво общо има груповото пазаруване с откриването на Твоето място, ще попиташ? Много. Струва ти се, че десетките оферти, които минават пред очите ти всеки ден са много, нали? Но когато говорим за откриването на твоето си местенце, това не е така. Можеш да направиш целия офертов мониторинг без да излизаш от вкъщи или от офиса. 

Да, пак ти трябва малко късмет, пък и щипка търпение, докато отсееш офертите. Но си струва. После се въоръжаваш с ваучери и се отправяш на лов. Понякога ще се прибираш с трофеи. Друг път може да се сблъскаш с диви зверове. 

Онлайн пазаруването е като blind dating. Чуваш обещания, имаш очаквания, но чак когато се срещнете на живо лъсва голата… оферта. Може да припламнат чувства. А може да се виждате за пръв и последен път. 

Със сигурност печелиш ново изживяване. За по-малко време откриваш повече потенциални твои места. А с отстъпката пестиш пари. Още един плюс на груповото пазаруване – вместо да опиташ едно ново нещо, можеш да опиташ две. 

Попадна на няколко кухи оферти? 

Разбиха ти сърцето? 

Не се предавай. Другия път провери по-обстойно офертата преди да я купиш. Изживей се като детектив, ако трябва. Общо взето Google ти дава целия нужен инструментариум. Можеш да сравниш и мненията по форумите. Ако не ти се рискува с офертата – недей. На сила пазаруване не става. Но не се и отказвай. Рано или късно ще откриеш твоите си места. 

И ще се влюбиш.

А това си струва.