Поверително от груповото пазаруване

Боби е на 30. Знаем се от ееееей такива. Когато той беше на крехките 29 години, а аз все още се ориентирах какво е групово пазаруване и има ли то почва у нас.

Боби прави сделки. От онези с големите отстъпки. Наричат го търговски представител. Той предпочита да му казват Боби.

Видяхме се на по бира. Когато започнахме да си говорим за групово пазаруване, бяхме изолирани на отделна маса. Имахме две чаши бира, един брой тетрадка + химикалка, абсолютно недоверие към диктофоните и много неща, които да си кажем.

Как разбра за груповото пазаруване?

Боби: Първия сайт за групово пазаруване, който видях беше Колектива Хърватска и го гледах като голям камък, защото нали знаеш колко разбирам хърватски. Всичко святкаше, мигаше и се сменяше. Въртяха се разни цифрички и толкова. След това видях Groupon и нещата ми се изясниха.

От кога се занимаваш с групово пазаруване?

Боби: От преди началото на този бизнес в България. Юни 2010 г..

Как беше в началото и как е сега?

Боби: В началото беше весело. Забавно и от търговска гледна точка, и от страна на мърчантите (търговците). Тогава имаше истинска търговска работа. Трябваше да обясниш на човека какво му предлагаш и защо и как да го направи. Нямаше български сайт, който да можеш да покажеш. Никой не беше виждал и чувал. Трябваше да им покажеш едни въртящи се цифрички и странен език. Сега, една година по-късно, всеки е специалист по групово пазаруване. Само договаряш комисионната. Тогава моделът наистина работеше, както е по модел. За една година успя да се изроди във всякакви причудливи форми и вече не е толкова успешен. Превърна се от модел за реклама, какъвто е замислен, в модел за продажба. Какъвто и двете страни използват доста успешно.

Как обикновено минава един твой ден?

Боби: Бира и кафе. Не в този ред.

За жалост, с напредване на времето, дните започват да минават все по-рутинно. В началото можеше да докараш до двайсетина нови човека, с които се запознаваш на седмица. Отдавна не се е случвало такова нещо. Динамиката на бизнеса е паднала. Няма го творчеството. В началото можеха да се вадят нови, интересни сделки, които никой не е виждал. Всеки ден. Сега, според мен, е изчерпан ресурсът. Дори не можеш да вадиш нови места. Няма място, до което да не са стигнали още поне двайсетина човека от двайсетина различни сайта. Има места, които си работят с такива сайтове, но те работят с различни сайтове. Не се появяват нови места и всички сайтове въртят едно и също нещо.

Какви сделки предпочиташ да правиш?

Боби: Интересни. Сделки с интересни места. Малки, кокетни, спретнати местенца. Сделки, които смятам, че ще са интересни за клиентите и съответно – полезни за търговците.

Ти самият купуваш ли си ваучери?

Боби: Не. Категорично.

Защо?

Боби: Специално от търговците, с които аз съм правил сделки, мисля, че не е fair. Аз мястото съм го открил. Не съм го открил чрез груповото пазаруване. Отишъл съм там, договорил съм сделката… Може би е въпрос на разбиране. Това е моето.

Обикновено на местата, на които си сключил сделка нямаш нужда от ваучер. Казват ти: „Имаш карта за солариум, фитнес…”, за услугите, които те предлагат.

А от другите сайтове купуваш ли?

Боби: Не. Това пък е по друга причина. Не защото конкуренцията няма добри сделки, а как да го кажа… не искам да съпортвам конкуренцията. И винаги го има момента, когато погледнеш една сделка и си казваш: Мамка му! Аз можех да направя тази сделка по-добре.

Търговците завишават ли цените?

Боби: Зависи. Има такива. Все пак живеем в България и голяма част от търговците търсят или са намерили някаква схема в груповото пазаруване. В крайна сметка това е и работата на търговския представител – да направи и поднесе коректна оферта. Пак казвам – има хиляди случаи. Други.

Какво е бъдещето на груповото пазаруване в България?

Боби: Бъдещето на груповото пазаруване в България е мрачно. Във вида на първоначалния модел. За побългарения вариант никой не знае. Със сигурност в следващите шест месеца ще има промени. Пазарът ще се саморегулира. Няма воля в самите сайтове да регулират пазара. Според мен, общо взето, този бизнес върви към дъното. Защото, в стремежа си да дадат по-атрактивна оферта, сайтовете забравиха, че работят с търговци на стоки и услуги, които не могат да свалят цените си до безкрай.

Защо няма оферти за китайски ресторанти?

Боби: Пробвала ли си да си говориш с китаец? Разговорът там приключва, когато стане дума за пари. Точно тогава започват рязко да не разбират.

Да ходим да си допием бирите?

Боби: Si. Да, веднага.

С Боби си обещахме, че ще продължим този разговор.

Най-добрата статия

Пред очите ти е най-добрата статия, писана някога. В нея се разказва за:

Най-големите отстъпки. Най-изгодното от твоя град. Най-добрите предложения.

В състезание за вниманието ти, сайтовете за групово пазаруване се надпреварват да ти предлагат най-добрите оферти. С най-големите отстъпки. За най-желаните услуги и стоки.

Всеки ден най-примамливи предложения се редят пред очите ти. Понякога изскачат от най-неочаквани места. Но обикновено ги забелязваш на най-традиционните. Идват от най-ползвания ти имейл акаунт или кротко те причакват на най-посещавания от теб сайт. Остава най-лесната задача – да си избереш най-подходящата оферта.

Решаваш, че днес най-голяма нужда имаш от козметична процедура. Изборът измежду най-добрите оферти, а те всичките са такива, вече не ти се струва като най-лесното нещо на света. Най-много се разколебаваш, когато видиш една и съща оферта на няколко сайта. Трудно е да избираш между най-синия и най-червения сайт. Защото и двата цвята са ти най-любими. Взимаш най-късметлийската си монета и оставяш случайността да си свърши работата. В крайна сметка наистина се оказа най-лесното вземане на решение. Горният пример най-спокойно може да се приложи и при избора на най-добра оферта за почивка, заведение и пр.. 

Снимка: Danilo Razzuti

Един най-обикновен ден

Така би изглеждал един най-обикновен ден от живота ти, ако офертите за групово пазаруване (и не само) бяха това, което твърдят, че са.

Събуждаш се. След най-освежаващия душ се подготвяш за най-добре платената работа и отпиваш глътка от най-ароматното кафе. Поглеждаш в огледалото преди да излезеш и се любуваш на перфектната си фигура. Лицето ти сияе от най-редовни грижи, а на раздяла с огледалото пускаш 24-каратова усмивка. Качваш се в съвършено измития си автомобил и потегляш.

Работният ден започва с най-здравословната закуска и небрежно браузване в търсене на най-доброто предложение за деня. Времето минава по най-неусетния начин и с най-страхотните колеги отивате на обяд. Най-вкусното обедно меню в града ви очаква. Най-хубавото е, че ти остава място и за най-сладкия десерт.

Най-нетърпеливо броиш минутите до края на работния ден. Един час най-релаксиращ масаж те зарежда със сили за най-страхотното парти. Най-добрата кетъринг компания се е погрижила ти и най-добрите ти приятели да опитате най-невероятни кулинарни изкушения. Най-изтънчените напитки никога не свършват. За доброто ти настроение се грижи най-усмихнатият и вежлив персонал.

Блестящата ти усмивка не слиза от лицето ти. Хората не спират да ти правят комплименти за най-новата ти прическа. Разговорът най-често се върти около идващия уикенд. В най-модерния хотел, с най-чистите стаи и най-големия басейн – най-доброто за съвършената почивка.

След няколко изумително весели часа най-накрая се прибираш вкъщи.

Живот като на кино (да ме прощаваш за клишето)

Най-вероятно това се опитват да ни внушат, както сайтовете за групово пазаруване, така и прилежащите им търговци.

„Най-„ има онзи бляскаво-привличащ ефект. Но прекомерната употреба води до (най-) бързо изхабяване на споменатия блясък. И често, когато видим поредната най-добра оферта, с най-голяма отстъпка за най-изгодно пазаруване в нашия най-прекрасен град, ни напушва най-искрен смях.